Блогът на lagorda :: воинът-един изчезващ вид трета част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.01.2014 12:10 - воинът-един изчезващ вид трета част

Автор: lagorda Категория: Лайфстайл

Прочетен: 592 Коментари: 0 Гласове:

- ако човек е самовлюбен или се гордее с успехите си - няма нищо лошо. Абсолютната любов към себе си е самодостатъчна, затова не пречи на никого. Равновесието се нарушава само в случай, че на по-високата самооценка се противопоставя презрително отношение към чуждите слабости, недостатъци или просто скромни постижения. Тогава любовта към себе си се превръща в самолюбие, а гордостта във високомерие.

- чувството на превъзходство или непълноценност е отношение на зависимост в чист вид. Съпоставяте качествата си с качествата на другите, затова неизбежно се създава излишен потенциал. На енергийно ниво няма значение дали изразявате превъзходството си публично или просто тайничко се поздравявате при сравняването си с другите. Няма нужда от доказване, че явното изразяване на превъзходство, няма да Ви донесе нищо, освен неприязънта на околните. Сравнявайки се с другите в своя полза, човек се стреми изкуствено да се самоутвърди за чужда сметка. Това винаги създава потенциал, дори да е само сянка на високомерие без външна изява. Ясно е, че сравнявайки се с околния свят, човек се опитва да докаже своето значение. Но самоутвърждаването чрез сравняване е илюзорно. Когато човек се стреми да обяви на света своето значение, енергията му се изразходва за поддържане на изкуствено създадения излишен потенциал. Напротив, самоусъвършенстването развива реални достойнства и тогава енергията не се хаби напразно и не поражда вреден потенциал. Трябва да пренасочите намерението си към развиване на качествата си , без да се интересувате за полжението си върху стълбицата на превъзходството. Като хвърлите от плещите си товара на загрижеността за повишаване на собственото си значение, ще се освободите от въздействието на равновесните сили. Проблемите ще намалеят, а след това ще нарастне увереността Ви в собствените сили.

- идеализирането е обратната страна на недоволството. Съзидателната и упрвляващата света любов се отличава от идеализирането по това, че тя в същината си е безстрастна, колкото и парадоксално да звучи. Безусловната любов е чувство без право на притежание; възхищение без преклонение.

- желаейки взаимност, трябва просто да обичаме, а не да се мъчим да бъдем обичани. В този случай първо не се създава излишен потенциал и значи не се появяват онези 50% вероятност, че равновесните сили ще действат срещу вас. Второ - ако вие не се стремите да получите взаимност, няма да възникнат и неконтролируеми драматични мисли за несподелена любов и излъчването Ви няма да Ви завладее върху съответните жизнени линии. И обратният вариант - ако просто обичате без право на притежание, параметрите на излъчването Ви ще съответстват на линиите, където съществува взаимност. Защото при взаимната любов също няма отношения на зависимост. Представяте ли си колко ще се увеличат шансовете Ви само защото се отказвате от правото на притежание! Пък и безусловната любов е голяма рядкост и дори само това предизвиква жив интерес и симпатия.

- за да преминем бърху жизнената линия, където желанието се превръща в действителност, е достатъчна само енергията на чистото намерение. Чистото намерение е единство от желание и действие при отсъствие на значение. Колкото по-голямо значение придавате на събитията, толкова по-вероятен е провалът Ви. Щом за Вас онова, което притежавате, е толкова важно и много държите на него, тогава, най-вероятно равновесните сили ще Ви го отнемат. Ако онова, което искате да получите , също е твърде важно за Вас, тогава не се надявайте да го получите. Необходимо е да "свалите летвата" на значението, на важността.

- личната независимост и достойнство се ценят по-високо от силата. Мнозина имат физическа сила, но силата на личността е рядко явление. Ключът към собственото достойнство е в липсата на чувство за вина. Достатъчно е просто да си позволите да живеете съобразно със своето кредо. Никой няма право да Ви съди. Вие имате правото да бъдете себе си. Ако си позволявате да бъдете себе си , необходимостта да се оправдавате ще отпадне, а страхът от наказание ще се стопи. Тогава ще стане нещо наистина удивително: никой няма да посмее да Ви обиди, независимо къде се намирате, защото сте изгонили от своето подсъзнание чувството за вина.

- наглостта е "щастие номер две". По правило равновесните сили се закачат за хората, които не се измъчват от угризения на съвестта. Би трябвало справедливостта да възтържествува, а злото да бъде наказано. Природата обаче, не познава чувството за справедливост, колкото и да ни е тъжно. И върху порядъчните хора с вродено чувство за вина постоянно се стоварват беди, а безсъвестните често не само са безнаказани, но и се радват на успех.

- воинът е воин, защото е в ежедневна битка със себе си за нещата, които смята за правилни, както и да се слее с природните закони. Защото ние - хората - се заплитаме в ежедневието, от което започваме да издребняваме и да се отдалечаваме от същността си и в един момент вече сме толкова закърнели към собствените си желания и усещания, че забравяме кои сме и напълно се обезличаваме. Нещо постоянно ни провокира да се подхлъзваме, да се колебаем и само нашата самодисциплина е в състояние да запазим себе си и собственото си самоуважение
Желая ти успех с личната битка:lagorda