- ВАЖНОСТТА  - това е най-общия тип излишен потенциал. Той възниква там, където на нещо се придава прекомерно значение. Важността е излишен потенциал в чист вид, при чието отстраняване равновесните сили формират проблеми за онзи, който го създава. Съществуват два вида важност - вътрешна и външна. Вътрешната или собствената се проявява като надценяване на своите достойнства или недостатъци. Външната също се създава от човека, когато той придава голямо значение на обект или събитие от околния свят. Силното отклонение в посока на външната важност поражда ФАНАТИЦИ, а отклонението в посока на вътрешната важност - ДЕРИБЕИ.

- всяка важност - и вътрешната, и външната - е измислена. Всички ние нищичко не означаваме за този свят. И същевременно са ни достъпни всички негови богатства. Ако не нарушава равновесието, на човек му е достъпно всичко най-хубаво, което има тук.

- намаляването на важността не само ще ограничи значително проблемите в живота Ви. Като се откажете от вътрешната и външна важност, Вие получавате съкровище - СВОБОДА НА ИЗБОРА.

- щом човек започне да изобретява важността, тутакси се появяват проблеми. Той не вижда причинно-следствена връзка между тях и важността, затова му се струва , че светът е враждебна среда, където не е толкова просто да получаваш желаното. А всъщност единствената пречка по пътя към изпълняване на ЖЕЛАНИЕТО е изкуствено създадената важност.

- ако положението Ви много силно зависи от някакво събитие, намерете резервен вариант. За да минете спокойно по гредата, Ви е нужно да се подсигурите. Просто си задайте въпроса какво в дадения случай може да Ви подсигури. Помнете, че да се борите с равновесните сили е безполезно. Не е възможно да се задушат страха и вълнението - единствено може да се намали важността. А това ще стори само подсигуряването или резервния вариант.  Никога не поставяйте всичко на една карта, колкото и добра да е тя.

- намаляването на външната важност няма нищо общо с пренебрежението и подценяването - това е важност с обратен знак. Към живота трябва да се отнасяме простичко. Да не го пренебрегваме, но и да не го украсяваме. По-малко да размишляваме "хората добри ли са или лоши". Да приемаме света във всекиднавните му прояви.

- намаляването на вътрешната важност няма нищо общо със смирението и самоунизяването. Да се каете за грешките и греховете си е същото, както да се фукате с достойнствата и постиженията си. Приемете се такъв, какъвто сте. Позволете си УДОВОЛСТВИРТО ДА БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ. Не превъзнасяйте  и не умаловажавайте достойнствата и недостатъците си. Стремете се към вътрешен покой - Вие не сте важен и не сте нищожен.

- единственото, което не създава излишен потенциал е чувството за хумор, способността да се посмееш над себе си и над другите - беззлобно, без да ги обиждаш. Хуморът е отрицание на важността, нейна карикатура.

- при решаването на проблемите е необходимо да се спазва едно ЗЛАТНО ПРАВИЛО - преди да се заемете с решаването, трябва да намалите важността на проблема.. Тогава равновесните сили няма да Ви пречат и той ще се реши лесно и просто.

- главната трудност е НАВРЕМЕ да си спомните, че сте затънали във вътрешна или външна важност. За тази цел е необходимо да имате вътрешен наблюдател, който постоянно внимава за Вашите вътрешни ценности.

- винаги, когато се готвите за някакво събитие, внимавайте за важността. Ако то има наистина голямо значение за Вас, не му придавайте още по-голяма. Най-добрата рецепта е спонтанност, импровизация, по-леко отношение. Подготовката трябва да бъде само като застраховка. В никакъв случай не бива да се подготвяте сериозно и грижливо - това засилва важността. Преживяването, без да е подкрепено с дейност, още повече я увеличава. Потенциалът на важността се разпръсква с действие. Не мислете - действайте (ИМАЙТЕ СИ ПОВЕЧЕ ДОВЕРИЕ). Ако не можете да действате - не мислете. Прехвърлете вниманието си върху друг обект, освободете се от ситуацията.

- можете да постигнете най-голяма ефективност на всяко действие, ако преместите фокуса на вниманието от себе си - като изпълнител, и от крайната цел - върху процеса на изпълнение. В този случай "аз не изпълнявам важна работа" и "работата не е важна за мен" - така се премахват излишните потенциали и равновесните сили не пречат. Изпълнявайте действието безпристрастно, но не безотговорно и безгрижно.
                                                 Желая ти успех в битката със себе си: lagorda

- ако човек е самовлюбен или се гордее с успехите си - няма нищо лошо. Абсолютната любов към себе си е самодостатъчна, затова не пречи на никого. Равновесието се нарушава само в случай, че на по-високата самооценка се противопоставя презрително отношение към чуждите слабости, недостатъци или просто скромни постижения. Тогава любовта към себе си се превръща в самолюбие, а гордостта във високомерие.

- чувството на превъзходство или непълноценност е отношение на зависимост в чист вид. Съпоставяте качествата си с качествата на другите, затова неизбежно се създава излишен потенциал. На енергийно ниво няма значение дали изразявате превъзходството си публично или просто тайничко се поздравявате при сравняването си с другите. Няма нужда от доказване, че явното изразяване на превъзходство, няма да Ви донесе нищо, освен неприязънта на околните. Сравнявайки се с другите в своя полза, човек се стреми изкуствено да се самоутвърди за чужда сметка. Това винаги създава потенциал, дори да е само сянка на високомерие без външна изява. Ясно е, че сравнявайки се с околния свят, човек се опитва да докаже своето значение. Но самоутвърждаването чрез сравняване е илюзорно. Когато човек се стреми да обяви на света своето значение, енергията му се изразходва за поддържане на изкуствено създадения излишен потенциал. Напротив, самоусъвършенстването развива реални достойнства и тогава енергията не се хаби напразно и не поражда вреден потенциал. Трябва да пренасочите намерението си към развиване на качествата си , без да се интересувате за полжението си върху стълбицата на превъзходството. Като хвърлите от плещите си товара на загрижеността за повишаване на собственото си значение, ще се освободите от въздействието на равновесните сили. Проблемите ще намалеят, а след това ще нарастне увереността Ви в собствените сили.

- идеализирането е обратната страна на недоволството. Съзидателната и упрвляващата света любов се отличава от идеализирането по това, че тя в същината си е безстрастна, колкото и парадоксално да звучи. Безусловната любов е чувство без право на притежание; възхищение без преклонение.

- желаейки взаимност, трябва просто да обичаме, а не да се мъчим да бъдем обичани. В този случай първо не се създава излишен потенциал и значи не се появяват онези 50% вероятност, че равновесните сили ще действат срещу вас. Второ - ако вие не се стремите да получите взаимност, няма да възникнат и неконтролируеми драматични мисли за несподелена любов и излъчването Ви няма да Ви завладее върху съответните жизнени линии. И обратният вариант - ако просто обичате без право на притежание, параметрите на излъчването Ви ще съответстват на линиите, където съществува взаимност. Защото при взаимната любов също няма отношения на зависимост. Представяте ли си колко ще се увеличат шансовете Ви само защото се отказвате от правото на притежание! Пък и безусловната любов е голяма рядкост и дори само това предизвиква жив интерес и симпатия.

- за да преминем бърху жизнената линия, където желанието се превръща в действителност, е достатъчна само енергията на чистото намерение. Чистото намерение е единство от желание и действие  при отсъствие на значение. Колкото по-голямо значение придавате на събитията, толкова по-вероятен е провалът Ви. Щом за Вас онова, което притежавате, е толкова важно и много държите на него, тогава, най-вероятно равновесните сили ще Ви го отнемат. Ако онова, което искате да получите , също е твърде важно за Вас, тогава не се надявайте да го получите. Необходимо е да "свалите летвата" на значението, на важността.

- личната независимост и достойнство се ценят по-високо от силата. Мнозина имат физическа сила, но силата на личността е рядко явление. Ключът към собственото достойнство  е в липсата на чувство за вина. Достатъчно е просто да си позволите да живеете съобразно със своето кредо. Никой няма право да Ви съди. Вие имате правото да бъдете себе си. Ако си позволявате да бъдете себе си , необходимостта да се оправдавате ще отпадне, а страхът от наказание ще се стопи. Тогава ще стане нещо наистина удивително: никой няма да посмее да Ви обиди, независимо къде се намирате, защото сте изгонили от своето подсъзнание чувството за вина.

- наглостта е "щастие номер две". По правило равновесните сили се закачат за хората, които не се измъчват от угризения на съвестта. Би трябвало справедливостта да възтържествува, а злото да бъде наказано. Природата обаче, не познава чувството за справедливост, колкото и да ни е тъжно. И върху порядъчните хора с вродено чувство за вина постоянно се стоварват беди, а безсъвестните често не само са безнаказани, но и се радват на успех. 

- воинът е воин, защото е в ежедневна битка със себе си за нещата, които смята за правилни, както и да се слее с природните закони. Защото ние - хората - се заплитаме в ежедневието, от което започваме да издребняваме и да се отдалечаваме от същността си и в един момент вече сме толкова закърнели към собствените си желания и усещания, че забравяме кои сме и напълно се обезличаваме. Нещо постоянно ни провокира да се подхлъзваме, да се колебаем и само нашата самодисциплина е в състояние да запазим себе си и собственото си самоуважение
                                           Желая ти успех с личната битка:lagorda

 --- всеки воин, поел по пътеката на познанието, в един или друг момент започва да си мисли, че се обучава в тайните на войнството, но всъщност той просто позволява на самия себе си да осъзнае силата, стаена в съществото му, и това, че може да я овладее.

--- Воинът не е способен на съчувствие, защото той не изпитва съжаление към самия себе си. Без движещата сила на самосъжалението, съчувствието губи своя облик и се разпада.

--- Воинът е безсърдечен, но обаятелен; лукав, но приятен без да е самонадеян; търпелив, но активен; благ, но фатален. Неговата безжалостност не е грубиянщина и надменност, неговото лукавство не е жестокост, неговото търпение не е безгрижие, а благостта му не е глупащина.

--- Воинът е постоянно нащрекспрямо грубостите в човешкото поведение. Той е загадъчен, отличава се с най-изтънчен вкус и обноски. Той изостря и същевременно прикрива режещите си ръбове така, че никой да не заподозре неговата собствена безжалостност.

безжалостност - противоположността на самосъстраданието

--- Колкото по-силно става усещането за личното "аз", толкова повече човек губи природната си връзка с безмълвното познание. Модерният човек, в качеството си на наследник на този процес, следователно е така безнадеждно отдалечен от първоизточника на всичко, че единственото, което може да направи, е да изразява отчаянието си в насилствени и цинични самоунищожителни действия. Причината за човешкия цинизъм и отчаяние е едно късче от безмълвното познание, останало скътано някъде дълбоко у човека, което причинява две неща: първо - напомня на човека за неговата връзка с първоизточника, и второ - кара го да почувства, че без тази връзка няма надежда за покой, задоволство и знания.

--- Войната е естественото състояние на воина, а мирът - аномалия. За воина войната не означава поредица от лична или колективна глупост, или пък проява на необуздано насилие. За воина войната представлява тотална борба срещу това индивидуално "аз", което именно е лишило човека от неговата мощ.

--- Самосъжалението е истинския враг, истинския вредител - причината за човешкото нещастие. без това съжаление към себе си, човек не би си позволявал да бъде  така самомнителен. Но веднъж задействана, силата на самомнението развивва свой собствен инерционен ход. И тъкмо това самостоятелно естество на самомнението му придава лъжливо чувство за значимост. Без опияняващото съсредоточаване върху тази самопредстава воина губи собственото си самосъжаление и заедно с него - своята самомнителност. Следователно самомнението е хпосто замаскирано самосъжаление. Позицията на себеотразяване принуждава да се събере един свят от фалшиво съчувствие, но и на съвсем истинска жестокост и егоцентризъм. В този свят единствените истински чувства са онези , които са изгодни за човека, който ги изпитва. За воина безжалостността не е жестокост. Безжалостността е антиподът на самосъжалението или на самомнението. Безжалостността е трезвост.

--- Себеотразяването е това, което е откъснало човека от духа му.
--- Повечето от нас не вярват колко малко ни е нужно, за да успеем. Повечето сме склонни да се подчиняваме на разни инстукции, уроци, напътствия, майстори. А когато ни казват, че нямаме нужда от никого - не вярваме. Ставаме нервни, после подозрителни и накрая избухливи, безпомощни, огорчени. Ако се нуждаем от някаква помощ, то тя не е чрез методите, а чрез изразителността. Ако някой ни накара да осъзнаем, че трябва да смалим собственото си самомнение, то това вече е истинска помощ.

--- Нямаме нужда да ни убеждават, че светът е много по-сложен и от най-необузданите ни фантазии.Тогава защо сме зависими? Защо копнеем за някого, който да ни напътства, когато можем да го направим и сами? Голям въпрос, нали?

--- Чувството за безпристрастност дава силата да обичаш. Без това безпристрастие ти изпитваш само прости земни нужди , отчаяние и безпомощност - характерните белези на ежедневния свят.

--- Мизерията е състояние на съществуване, което те обхваща, когато позволиш на нуждите от ежедневието да те надвият.

--- Воина никога не търси никого

--- За воина, безупречността е всичко, което има значение. Той води един безупречен живот. Безупречността не е нравственост. Тя само прилича на нравственост. Безупречността е просто най-доброто използване на енергийното ни ниво. Естествено тя изисква въздържаност, задълбоченост, простота и искреност, но най-вече изисква липса на себеотразяване. Единственото нещо, което акумулира енергия у нас, е собствената ни безупречност.

--- "Водата го отвлякла надалеч и докато го носела, той неусетно изпаднал в особено състояние на духа. Разбрал своята грешка. Бил много гневлив човек и ненамиращата му отдушник ярост го карала да мрази и да се противопоставя на всекиго и на всичко. Но реката не можел да мрази, не можел да спори или да бъде нетърпелив с нея, както постъпвал с другите в ежедневния живот. Тук, сред водите, единственото, което можел да направи с реката, било да следва нейното течение(смирение)."

 --- Воинът не се оплаква. Той приема всичко, което му поднесе безкрайността като изпитание. А изпитанието си е изпитание. То е безлично. Не бива да се приема като проклятие или благослов. Воинът или приема предизвикателството и побеждава, или предизвикателството го смазва. И понеже е по-въодушевяващо да побеждаваш, то побеждавай!

--- За воина изборът всъщност не е действие по избирането на нещо, а по-скоро действието на елегантно, мълчаливо съгласие с настоятелното изискване на безкрайността. Безкрайността избира. Изкуството на воина е да владее способността да се движи по най-лекия намек, изкуството да приема мълчаливо всяка заповед на безкрайността. Затова воинът се нуждае от храброст, сила и преди всичко трезвост. Тези три качества, взети заедно, дават в резултат елегантността.

  --- Воинът обича знанието във всичките му форми

--- Ту печелиш, ту губиш - това са превратностите на всекидневния живот - но никога не знаеш кога печелиш и кога губиш. Това е цената, която човек плаща, за да живее под властта на себеотразяването. Мога само да те посъветвам да не изпитваш вина, че си такъв задник, ами да си събереш силите и да преодолееш властта на себеотразяването.

--- За воина достигането на всяка цел означава, че просто е придобил най-ефективните средства да продължи борбата си, която между другото никога не свършва.

--- Обхванат ли те съмнения до опасен предел, направи нещо съвсем прагматично - изключи осветлението. Проникни в мрака, вгледай се какво ще видиш.

--- За воина дисциплината е изкуство - изкуството да се изправи пред безкрайността без да трепне, и то не защото е силен и твърд, а защото е изпълнен със страхопочитание.

--- Същността на воина е смирението и действеността - да действа без да очаква нищо и да противостои на всичко, което се изпречи на пътя му.

--- Воинът се отплаща изискано, щедро и с несравнима лекота за всяка оказана му услуга, за всяко внимание. По този начин той се освобождава от бремето на това да бъде задължен някому.

--- Воинът е безупречен. Грижи се за своя свят, почита го, защитава го дори с цената на живота си. Няма чувство за значимост и не се страхува от нищо.

--- Празнотата на воина отразява безкрайността. Той никога не изпада в гняв, никога не се самоизтъква. Няма и най-малката склонност да се оплаква или да се отдава на угризения. Неговата празнота е празнотата на воина, стигнал до това ниво, когато никога нищо не приема като разбиращо се от само себе си. Воинът, който нищо не подценява или надценява. Спокоен, дисциплиниран боец с такова изключително изящество, че ни един човек, колкото и внимателно да се вглежда, не би могъл да открие този шеф, който свързва в едно цялата тази сложност.

--- Да си в будно внимание не означава да си наблюдателен. За воина будно внимание означава да осъзнаваш тази тъкан на всекидневния свят, която изглежда чужда на ставащото в момента.

--- Всеки един от нас - и млад и стар - прави по един или друг начин своите фигури пред огледалото. Спомни си всичко, което знаеш за хората. Помисли си за който и да е човек на тази земя и ще разбереш без сянка на съмнение, че без значение кой е той или какво мисли за себе си, или с какво се занимава, резултатът от действията на всекиго е винаги един и същ - безсмислени фигури пред огледалото.

--- Воинът е прагматик. Той не се отдава на сантименталности, носталгия или меланхолия. За воина има само борба и тази борба няма край.

--- Не се възхищавай на хората отдалеч! Това е най-сигурният начин да създадеш едно митологично същество. Иди по-близо, разговаряй, виж какъв е като човек. Изпитай го! Ако поведението му е на човек, който ще умре, тогава всичко, което прави, без значение колко странно би могло да изглежда, трябва да е обмислено предварително и окончателно. Но ако всичко се окаже просто думи, тогава той не струва и колкото едно развалено яйце. Мисълта за смъртта ни е най-отрезвяващата мисъл на света. Грешката ни като човешки същества - а това е гришка, която се повтаря от незапомнени времена - е, че без много-много да сме говорили за това, ние вярваме, че сме влезли в царството на безсмъртието. Държим се така, сякаш никога няма да умрем - това е една хлапашка дързост. Воинът не се везхищава на някого във вакуум. Той говори с хората, опознава ги. Гледа на всяко взаимоотношение с хората, независимо колко краткотрайно или незначително би било то, както на бойното поле. на това бойно поле воинът дава всичките си усилия и умения. За да се чувстваш свободно в такива ситуации, номерът е в това да се изправиш открито пред опонента си. Воинът изпитва отвращение от плахите души, които до такава степен се страхуват от взаимодействие, че дори да влязат в контакт, изобщо не възприемат какво действително става, а просто си представят и предварително заключават какво се случва в зависимост от собственото си психологическо състояние. Те взаимодействат, без да бъдат част от това взаимодействие. Винаги глидай човека, който се състезава с теб в дърпане на въже. Недей просто да дърпаш въжето, вдигни глава и го погледни в очите. Тогава ще разбереш, че той е просто човек - също като теб. Все едно какво говори, все едно какво прави, той също трепери от страх съвсем като теб. Такъв поглед прави противника безпомощен, макар и само за миг. Точно тогава атакувай!

--- Воинът винаги подбира най-внимателно всяка дума, която казва - без значение на кой. Разликата между воина и обикновения човек е, че воина няма никакво време и се държи в съотвитствие с това. Обикновеният човек от своя страна смята, че разполага с цялото време на света и се държи в съответствие с това. Крайният резултат от поведението им е, че воинът претегля всичко, което прави и казва, а обикновеният човек - не.

--- Вътрешното мълчание е особено състояние, при което мислите спират и човек може да функционира от друго ниво на осъзнаване, различно от всекидневното. Вътрешното мълчание означава спиране на вътрешния диалог - този вечен спътник на мислите, затова то се явява състояние на дълбок покой. това е състояние, при което възприятието не зависи от сетивата, а това задейства друга способност но човека, която го превръща в магическо същество. Вътрешното мълчание може да се увеличава и натрупва, за да  достигне собствения си специфичен праг, преди то да се задейства. Вътрешното мълчание се задейства от момента, в който започнеш да го натрупваш в себе си. Желаният резултат е нещо, което воинът нарича спиране на света - момента, в който всичко около нас престава да бъде това, което винаги е било. Това емомента, в който човек се връща към истинската си природа. Нарича се още - абсолютна свобода - момента, в който човекът-роб става свободно същество, способно на такива постижения на възприятието, които са предизвикателство към обичайното ни, линейно въображение. Преломният момент е необходим на воина, за да се задейства вътрешното мълчание. Преломния момент е като хоросана , който зидарят слага между тухлите. Едва, когато хоросанът се втвърди, отделните тухли се правръщат в една цяла структура. Всеки воин рано или късно достига преломен момент в живота си (не душевен срив-той е за глезените), което означава, че в дадения момент трябва да се прекъсне обичайният ход на живота им, за да може вътрешното мълчание да се установи и да стане активна част от структурата им. Важно е сам, по своя воля да достигнеш този преломен момент или да го предизвикаш изкуствено, по рационален път. Преломният момент е да престанеш да живееш така, както си знаеш ( дори да си талантлив, така и не го показваш; не си муден, но действаш като че ли си; много си уверен в себе си, но действаш като че ли си неуверен; не си плах, въпреки това действаш така, сякаш се страхуваш от храта. Всичко, което правиш сочи само едно - трябва да скъсаш с всичко това безжалостно!) Невъзможно е да продължиш по пътя на воина, влачейки със себе си личната си история.

                                     
                                         СЛЪНЧЕВИТЕ ОЧИЛА - КАКВО НИ ОТИВА

Ако все още не сте се информирали какви слънчеви очила биха Ви подхождали за летния сезон, вземете в пред вид, ако желаете, няколко правила:

Квадратно или правоъгълно лице - отдайте предпочитанията си на правоъгълните, овални, заоблени или с форма на пеперуда рамки. Дръжките са колкото се може по-масивни.

Триъгълно лице - ще го уравновесите с овални модели. Рамките са много тънки, а могат и изобщо да липсват. Неподходящи за Вас са широките дръжки и формите, близки до авиаторските очила.

Овално лице - отива ви всичко, дори "маските" и авиаторските очила. Бъдете по-смели в избора си, експериментирайте постоянно.

Кръгло лице - за да му придадете финес, спрете се на изтеглени встрани модели или на такива с ъгловата форма, които ще компенсират заобления контур. Избягвайте широките плътни дръжки.

Дългият нос няма да е чак толкова очебиен, ако рамките,чиято свързваща част е тънка и ниско разположена.

Миниатюрното чело и това върху, което пада плътен бретон, налагат едноцветни очила.

Високото интелигентно чело има нужда от плътни рамки в ярък цвят и с оригинална форма.

Изразените скули изпъкват още повече с помощта на тесни и малки слънчеви очила.

Пухкавите бузи се губят, стига рамката да завършва точно на нивото на скулите - ако падне по-надолу, лицето ще натежее.

Порцеланова и много нежна кожа - заложете на очила в розовата или синкавата гама.

Посърнал тен, пушачи, недоспиване - носете модели с преливащи се стъкла в студени тонове(синьо, сиво, розово, бежаво...)

Спукани кръвоносни съдове по бузите и носа - ориентирайте се към синьото и сивото.

Матова или силно загоряла кожа - предпочитайте златисто-кафеникави или лешниково-зелени рамки, тип "маска"

Каква защита да изберем? - очилата имат индекс на защита от 0 до 4. Спрете се на индекс 3, най-подходящ за почивка край морето или на планина. Последното ниво е предназначено за зимни спортове и пропуска само 5% от светлината. Шофирането с подобни очила мисля, че е забранено.

Задачата на цвета на стъклата не е да филтрира ултравиолетовите лъчи А и В, а да ни предпази от заслепяване. Най-ефикасни в това отношение са кафявите, сивите и тъмнозелените нюанси, докато розовите и сините изопачават естествените цветове. Това не е опасно само е неприятно.

Късогледите ще се чувстват по-комфортно със стъкла, оцветени в кафяво, далекогледите - със зеленикави. Страдащите от катаракта пък  трябва да заложат на оранжавите, понеже засилват контраста.

Как да ги поддържаме? - стъклата се почистват с мека материя. Хартиените кърпички имат абразивен ефект. За основно измиване се използва топла вода и неагресивен препарат. Винаги сваляйте очилата си с две ръце, за да не деформирате или усучетедръжките им и по никакъв повод не ги забравяйте върху таблото на автомобила - слънцето може да ги увреди непоправимо-и рамките и стъклата.


Благодаря за отделеното време с мен и силно се надявам да Ви е било от полза.
                                                                                               С респект и уважение
 

   "елегантност" - според някои от най-прочутите дизайнери в света?

ДЖОН ГАЛИАНО  "Да бъдеш самият себе си както в протрити джинси,така и в тоалет висша мода. Да показваш истинската си същност с помощта на дрехата,да внасяш поезия в грубата действителност."
 ЖАН-ПОЛ ГОТИЕ "Елегантността е начин на съществуване,при който облеклото отстъпва на заден план. Тя е морална добродетел,житейска философия,средство за постигане на душевно равновесие. Човек може да стане по-елегантен,но само ако общува с определени хора и прояви смелост,опълчвайки се срещу закостенели норми."

ДЖОРДЖО АРМАНИ  "Да не биеш на очи,но да изглеждаш така,че никой да не те забрави."

АНТОНИО МАРАС  "Елегантността е начин на живот,удоволствие от това,което си. Затова съществува извън времето - доказват го и Мария Калас, и Джаки Кенеди и Коко Шанел. За разлика от лукса,тя не може да се купи,така че задачата на дизайнерите е да създадат елегантен лукс и луксозна елегантност."

КАРЛ ЛАГЕРФЕЛД  "Елегантността е въпрос на хармония,нещо идеално. И понеже идеалът не е вечен,тя е ограничена от времето. Винаги трябва да се съобразяваме с него и да помним думите на великият Гьоте: "Нека си създадем по-добро бъдеще,стъпвайки на гърба на миналото."

СОНЯ РИКИЕЛ  "Истинската елегантност не се вижда с просто око. Тя е завидно качество,част от твоята самоличност. Намира израз в умението да бъдеш различен и да наложиш себе си ,без да те е страх от критики."

ФИЙБИ ФИЛО  "Най-важно е общото излъчване. Дрехата трябва да разкрива женствеността и да я подчертава,не да я налага на сила. Моят предпочитан стил е спонтанен и умерено сексапилен,линиите са чисти,материите-деликатни."

РОБЕРТО  МЕНИЧЕТИ  "Винаги съм се впечатлявал външността,чувствеността и чувството за хумор на парижанката. Май това е най-точната формулировка на понятието."

МАРК ДЖЕЙКЪБС  "Елегантността,това е свободата да не се преструваш пред другите!" (любимото ми)

АЛЕСАНДРО ФАКИНЕТИ  "Тя е дар свише,начин на съществуване,способност да съчетаеш женственост,грация и вяра в себе си."

За мен е удоволствие да споделя това с вас (за разпускане)
                                                                                                 С респект и уважение

   От това,което виждам след моя пръв постинг,разбирам,че Интернет е голяма сила. Не че откривам топлата вода,но не съм го осъзнавала до сега. Само няколко часа след публикацията ми,вече много хора са прочели това,което съм написала. Това е изумително!!!

   Другото обаче,което ме изумява е,че след толкова много прочитания никой не е решил да се възползва чрез коментари и въпроси от моята искрена готовност да съм ви полезна. Не знам,може би не съм обяснила така,че да бъда разбрана,може би не съм успяла да ви убедя в знанията и възможностите си,а може би никой не вярва на безплатните съвети...Не знам как да ви провокирам,за да ми пишете!?

   Добрата форма,излъчването и самочувствието са съвкупност от начин на живот и начин на мислене. Няма да ви обяснявам как трябва да се храните със здравословна храна,да спортувате,да си налагате режим,за да изглеждате и да се чувствате добре. Има безкрайно много информация в Интернет за това(направих си труда да проверя),но това е изключително натоварващо. Нито има здравословна храна, нито може да се спазва някакъв режим с нашия объркан живот, нито имаме време и места, на които да спортуваме, нито имаме желание да правим неща, които ТРЯБВА.

   Ще си позволя да ви дам своята гледна точка. Всичко опира до УДОВОЛСТВИЕТО и до навика да обръщаме внимание на желанията и нуждите на организма и тялото си. Ако се съобразим само с тези две неща(които не изискват нищо), повярвайте ми вече няма да има ТРЯБВА. Научете се да получавате удоволствие от всичко възможно в деня ви. Това е изключително полезно и просто,защото то дава. Получавайте това,което имате възможност да си дадете(никой друг няма да го направи по-добре от вас).

   Храната е една жизненоважна и необятна тема,но тя ни дава около 30% от енергията, която се съдържа в тялото ни. Останалата енергия получаваме от природните източници, така че можем да си позволим да ядем всичко, но най-важното е да ни е вкусно и да изпитваме удоволствие от това. Аз лично не правя компромис със себе си и не ям неща,които уж трябва да ям. Например много обичам торти и сиропирани сладкиши-ама много! Забелязала съм,че ми се ядат най-много след психическо натоварване. Няма как да ям банан,защото е полезен,но не ми е вкусен-и естествено си взимам например вафла. А както вече казах в предния постинг изглеждам перфектно.

   Защо става така? Защо противно на правилата за здравословен начин на живот аз изглеждам и се чувствам добре в една възраст,в която хората даже имат и болежки? Ето моето обяснение: 
--ям,когато ми се яде(важно е мисълта да е свободна от това какво трябва и какво не трябва)
--ям всичко(организма ми има нужда и от протеини и от мазнини и от въглехидрати)
--не се съобразявам кое кога да ям в деня(имам дни,в които сутрин ми се закусва обилно например, а имам дни,в които изобщо не хапвам на закуска)
--храня се по-бавно(това ми дава възможност да разбера кога точно съм се нахранила. Вече всяка следваща хапка ми е излишна. Ще се изумите да разберете  колко малко му е необходимата храна на организма ви)
   Така е защото имам навика да се вслушвам в желанията на организма си. Изцяло се съобразявам със себе си и желанията си. Забелязала съм,че най-добре се чувствам,когато ям между 12-13часа топла храна(може да е и една супичка)

   Сигурно е важно да се знае,че движението и спорта помагат за добрия метаболизъм на тялото и това позволява  лукса да ядем това,което ни се яде и ни е вкусно.

   Отне ми много време да напиша това(чувствам се като първолак), затова ще спра до тук,а когато ми дойде музата или имате коментари или въпроси,ще се върна отново
                                                                                      Поздрави с респект и уважение
                                                                                 
   
   

   Изумена съм как във време с изключително много информация по толкова актуална тема-стегнато и спортно тяло,има хора (сигурно повече от 90%),които не знаят да се грижат за телата си грамотно с огромното желание,което имат.
     Нещо,което наблюдавам вече от три месеца ме провокира да създам блог и да пиша на всеки,който иска да знае как да изглежда по определен начин.
     Чувствам се неловко,че се налага да кажа няколко думи за себе си,но с това се надявам,че чрез моя личен опит ще ви убедя в правотата на думите си.

   Аз съм жена над 40 години със семейство и деца.Изглеждам перфектно.Мускулатурата по цялото ми тяло е релефна и удължена. Това е резултат от навика на тялото ми да се движи и спортува(разбира се не редовно). С течение на годините съм се научила да мисля по време на тренировките си и съм правила всякакви експерименти и знам с всяко движение кои мускули натоварвам.
     Тъй като съм асоциална и не ми допада публичността ще остана анонимна и без снимка.

   Така,да се върнем на темата: Наложи ми се да посещавам фитнес зала(голяма,силно посещаема) като личен инструктор(без да съм такава по професия) по молба на моя близка да я стегна за лятото.

   Какво ме шокирва всеки път,когато влизам в залата? - виждам хора(всякакви) с огромно желание да направят нещо добро за себе си(уважавам хора,които  уважават себе си и партньора си) и в същото време виждам същите тези хора са с абсолютна липса на двигателна култура и поне някаква грамотност за това,което правят в тази зала(по принцип много хора ме питат какво правя,за да изглеждам така,но когато влязох в тази зала осъзнах,че проблема е проблем-не е достатъчно само желание). Само да вметна,че моето спортуване не е в залите.

   Все повече започна да не ме оставя мисълта,че се налага да направя нещо,за да съм полезна,защото наистина знам. Компютъра е нещо,от което нямам нужда,не съм мислила за важно и почти не разбирам.Значи,представете си колко трябва да съм амбицирана,за да направя това,което правя в момента.

   Осъзнах,че мога да бъда полезна на много хора и затова отделих нужното време и енергия,за да се науча как да си направя блог и да съм в полза на хората,които имат желание да приемат безплатни съвети за това как да се грижат за себе си по правилния начин.

   Това,което виждам като масова грешка на хората,посещаващи фитнес залите,е,че работят само за определени мускулни групи,което създава дисбаланс на цялото тяло,като силует. Също така упражненията,които се изпълняват се извършват неправилно(даже на ръба на опасното). Друго,което ме изумява е отделянето на време и пари,хабенето на енегия за нещо,което не носи нищо.

    Много мога да говоря на тази тема,но ми трябва отправна точка - която сте вие,които четете това. Задавайте ми въпроси без притеснения,а аз от своя страна ще се опитам да съм максимално полезна и бърза с отговорите си,защото съм се захванала вече с това и нося пълната отговорност за което.

    Хубаво е да ви обясня,че на първо място е добре да смените нагласата си за това,че трябва да натоварвате тялото си. Ако се замислите върху това,което ви ДАВА физическото натоварване + това да се предизвиквате самите вие(това ви прави по-силни психически) + че няма как да не се справите,ще знам,че една от най-важните причини да се мъча на този компютър си е струвала.
                                                                               Поздрави с респект и уважение