Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2013 14:14 - ВОИНЪТ - ЕДИН ИЗЧЕЗВАЩ ВИД - ПЪРВА ЧАСТ
Автор: lagorda Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 860 Коментари: 0 Гласове:
4



 --- Воинът не се оплаква. Той приема всичко, което му поднесе безкрайността като изпитание. А изпитанието си е изпитание. То е безлично. Не бива да се приема като проклятие или благослов. Воинът или приема предизвикателството и побеждава, или предизвикателството го смазва. И понеже е по-въодушевяващо да побеждаваш, то побеждавай!

--- За воина изборът всъщност не е действие по избирането на нещо, а по-скоро действието на елегантно, мълчаливо съгласие с настоятелното изискване на безкрайността. Безкрайността избира. Изкуството на воина е да владее способността да се движи по най-лекия намек, изкуството да приема мълчаливо всяка заповед на безкрайността. Затова воинът се нуждае от храброст, сила и преди всичко трезвост. Тези три качества, взети заедно, дават в резултат елегантността.

  --- Воинът обича знанието във всичките му форми

--- Ту печелиш, ту губиш - това са превратностите на всекидневния живот - но никога не знаеш кога печелиш и кога губиш. Това е цената, която човек плаща, за да живее под властта на себеотразяването. Мога само да те посъветвам да не изпитваш вина, че си такъв задник, ами да си събереш силите и да преодолееш властта на себеотразяването.

--- За воина достигането на всяка цел означава, че просто е придобил най-ефективните средства да продължи борбата си, която между другото никога не свършва.

--- Обхванат ли те съмнения до опасен предел, направи нещо съвсем прагматично - изключи осветлението. Проникни в мрака, вгледай се какво ще видиш.

--- За воина дисциплината е изкуство - изкуството да се изправи пред безкрайността без да трепне, и то не защото е силен и твърд, а защото е изпълнен със страхопочитание.

--- Същността на воина е смирението и действеността - да действа без да очаква нищо и да противостои на всичко, което се изпречи на пътя му.

--- Воинът се отплаща изискано, щедро и с несравнима лекота за всяка оказана му услуга, за всяко внимание. По този начин той се освобождава от бремето на това да бъде задължен някому.

--- Воинът е безупречен. Грижи се за своя свят, почита го, защитава го дори с цената на живота си. Няма чувство за значимост и не се страхува от нищо.

--- Празнотата на воина отразява безкрайността. Той никога не изпада в гняв, никога не се самоизтъква. Няма и най-малката склонност да се оплаква или да се отдава на угризения. Неговата празнота е празнотата на воина, стигнал до това ниво, когато никога нищо не приема като разбиращо се от само себе си. Воинът, който нищо не подценява или надценява. Спокоен, дисциплиниран боец с такова изключително изящество, че ни един човек, колкото и внимателно да се вглежда, не би могъл да открие този шеф, който свързва в едно цялата тази сложност.

--- Да си в будно внимание не означава да си наблюдателен. За воина будно внимание означава да осъзнаваш тази тъкан на всекидневния свят, която изглежда чужда на ставащото в момента.

--- Всеки един от нас - и млад и стар - прави по един или друг начин своите фигури пред огледалото. Спомни си всичко, което знаеш за хората. Помисли си за който и да е човек на тази земя и ще разбереш без сянка на съмнение, че без значение кой е той или какво мисли за себе си, или с какво се занимава, резултатът от действията на всекиго е винаги един и същ - безсмислени фигури пред огледалото.

--- Воинът е прагматик. Той не се отдава на сантименталности, носталгия или меланхолия. За воина има само борба и тази борба няма край.

--- Не се възхищавай на хората отдалеч! Това е най-сигурният начин да създадеш едно митологично същество. Иди по-близо, разговаряй, виж какъв е като човек. Изпитай го! Ако поведението му е на човек, който ще умре, тогава всичко, което прави, без значение колко странно би могло да изглежда, трябва да е обмислено предварително и окончателно. Но ако всичко се окаже просто думи, тогава той не струва и колкото едно развалено яйце. Мисълта за смъртта ни е най-отрезвяващата мисъл на света. Грешката ни като човешки същества - а това е гришка, която се повтаря от незапомнени времена - е, че без много-много да сме говорили за това, ние вярваме, че сме влезли в царството на безсмъртието. Държим се така, сякаш никога няма да умрем - това е една хлапашка дързост. Воинът не се везхищава на някого във вакуум. Той говори с хората, опознава ги. Гледа на всяко взаимоотношение с хората, независимо колко краткотрайно или незначително би било то, както на бойното поле. на това бойно поле воинът дава всичките си усилия и умения. За да се чувстваш свободно в такива ситуации, номерът е в това да се изправиш открито пред опонента си. Воинът изпитва отвращение от плахите души, които до такава степен се страхуват от взаимодействие, че дори да влязат в контакт, изобщо не възприемат какво действително става, а просто си представят и предварително заключават какво се случва в зависимост от собственото си психологическо състояние. Те взаимодействат, без да бъдат част от това взаимодействие. Винаги глидай човека, който се състезава с теб в дърпане на въже. Недей просто да дърпаш въжето, вдигни глава и го погледни в очите. Тогава ще разбереш, че той е просто човек - също като теб. Все едно какво говори, все едно какво прави, той също трепери от страх съвсем като теб. Такъв поглед прави противника безпомощен, макар и само за миг. Точно тогава атакувай!

--- Воинът винаги подбира най-внимателно всяка дума, която казва - без значение на кой. Разликата между воина и обикновения човек е, че воина няма никакво време и се държи в съотвитствие с това. Обикновеният човек от своя страна смята, че разполага с цялото време на света и се държи в съответствие с това. Крайният резултат от поведението им е, че воинът претегля всичко, което прави и казва, а обикновеният човек - не.

--- Вътрешното мълчание е особено състояние, при което мислите спират и човек може да функционира от друго ниво на осъзнаване, различно от всекидневното. Вътрешното мълчание означава спиране на вътрешния диалог - този вечен спътник на мислите, затова то се явява състояние на дълбок покой. това е състояние, при което възприятието не зависи от сетивата, а това задейства друга способност но човека, която го превръща в магическо същество. Вътрешното мълчание може да се увеличава и натрупва, за да  достигне собствения си специфичен праг, преди то да се задейства. Вътрешното мълчание се задейства от момента, в който започнеш да го натрупваш в себе си. Желаният резултат е нещо, което воинът нарича спиране на света - момента, в който всичко около нас престава да бъде това, което винаги е било. Това емомента, в който човек се връща към истинската си природа. Нарича се още - абсолютна свобода - момента, в който човекът-роб става свободно същество, способно на такива постижения на възприятието, които са предизвикателство към обичайното ни, линейно въображение. Преломният момент е необходим на воина, за да се задейства вътрешното мълчание. Преломния момент е като хоросана , който зидарят слага между тухлите. Едва, когато хоросанът се втвърди, отделните тухли се правръщат в една цяла структура. Всеки воин рано или късно достига преломен момент в живота си (не душевен срив-той е за глезените), което означава, че в дадения момент трябва да се прекъсне обичайният ход на живота им, за да може вътрешното мълчание да се установи и да стане активна част от структурата им. Важно е сам, по своя воля да достигнеш този преломен момент или да го предизвикаш изкуствено, по рационален път. Преломният момент е да престанеш да живееш така, както си знаеш ( дори да си талантлив, така и не го показваш; не си муден, но действаш като че ли си; много си уверен в себе си, но действаш като че ли си неуверен; не си плах, въпреки това действаш така, сякаш се страхуваш от храта. Всичко, което правиш сочи само едно - трябва да скъсаш с всичко това безжалостно!) Невъзможно е да продължиш по пътя на воина, влачейки със себе си личната си история.



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lagorda
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 10904
Постинги: 8
Коментари: 2
Гласове: 12
Архив